Мозайките в късноантична сграда „Ирини”

Късноантичната сграда „Ирини“ и античната улична мрежа с кръстовище са открити от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева (1983–1984) във връзка с реконструкцията на някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) и изграждането на колектор и подлезно съоръжение. Разкритите мозайки произхождат от представителната част на т.н. сграда „Ирини“, достъпна от запазената римска улица (decumanus). Входът е отличèн архитектурно, а вестибюл отвежда до южния портик на вътрешен открит двор. През южния портик се осъществява връзката на представителната с домакинската част на дома, както и на двора с помещенията наоколо – залата за пиршества (triclinium) и приемната зала на собственика (tablinum), разширена впоследствие с апсида от изток. Всички помещения на дома са с многоцветни (полихромни) подови мозайки, представящи геометрични и фигурални изображения. Първоначално мозаечен под са имали само южният портик и залата за пиршества, в която забележителен е женският образ с надпис на гръцки: EIPHNH (Ирини, която е гръцката богиня на мира и благоденствието); останалите помещения са с хоросанов под (opus signinum). По-късна мозайка е положена във вестибюла, източния портик (върху настилка от мраморни плочи), помещението от север, приемната зала и апсидалното помещение.

Мозайката от първия строителен период (зала за пиршества и южен портик) се отнася към втората половина на IV в., а тази от втория период (вестибюл, източен портик, приемна зала, апсида, помещение 10) към края на века или началото на V в.

След приключване на археологическото проучване на обекта е осъществена мащабна кампания за консервиране и експониране in situ (на място) на археологическите структури, в която  представителната част на сграда „Ирини“ е обособена като самостоятелна зала – за да се осигурят условия за съхранение и експониране на разкритията. Влошилото се с годините състояние на реставрираните някога мозайки налага предприемането на комплексни консервационно-реставрационни дейности от българо-американски екип от реставратори, ръководен от Елена Кантарева-Дечева (2003–2004). Днес, консервирани и експонирани in situ (на място), мозайките от сграда „Ирини“ могат да се разгледат в Тракарт Културен център.