Късноантичната сграда „Ирини“ и античната улична мрежа с кръстовище са открити от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева (1983–1984) във връзка с реконструкцията на някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) и изграждането на колектор и подлезно съоръжение. Разкритите мозайки произхождат от представителната част на т.н. сграда „Ирини“, достъпна от запазената римска улица (decumanus). Входът е отличèн архитектурно, а вестибюл отвежда до южния портик на вътрешен открит двор. През южния портик се осъществява връзката на представителната с домакинската част на дома, както и на двора с помещенията наоколо – залата за пиршества (triclinium) и приемната зала на собственика (tablinum), разширена впоследствие с апсида от изток. Всички помещения на дома са с многоцветни (полихромни) подови мозайки, представящи геометрични и фигурални изображения. Първоначално мозаечен под са имали само южният портик и залата за пиршества, в която забележителен е женският образ с надпис на гръцки: EIPHNH (Ирини, която е гръцката богиня на мира и благоденствието); останалите помещения са с хоросанов под (opus signinum). По-късна мозайка е положена във вестибюла, източния портик (върху настилка от мраморни плочи), помещението от север, приемната зала и апсидалното помещение.
Мозайката от първия строителен период (зала за пиршества и южен портик) се отнася към втората половина на IV в., а тази от втория период (вестибюл, източен портик, приемна зала, апсида, помещение 10) към края на века или началото на V в.
След приключване на археологическото проучване на обекта е осъществена мащабна кампания за консервиране и експониране in situ (на място) на археологическите структури, в която представителната част на сграда „Ирини“ е обособена като самостоятелна зала – за да се осигурят условия за съхранение и експониране на разкритията. Влошилото се с годините състояние на реставрираните някога мозайки налага предприемането на комплексни консервационно-реставрационни дейности от българо-американски екип от реставратори, ръководен от Елена Кантарева-Дечева (2003–2004). Днес, консервирани и експонирани in situ (на място), мозайките от сграда „Ирини“ могат да се разгледат в Тракарт Културен център.
Избрана библиография
Popova, V. “Bodenmosaiken aus dem sog. Haus der Eirene” – In: Pillinger, R., A. Lirsch, V. Popova (eds.) Corpus der spätantiken und frühchristlichen Mosaiken Bulgariens (Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 2016), 174–198.
Боспачиева, М., В. Коларова Пловдив – град върху градовете Филипопол-Пулпудева-Пълдин (София: ТОЛА, 2014), 198–232.
Bospachieva, M. “The Late Antiquity Building EIPHNH with Mosaics from Philipopolis (Plovdiv, Southern Bulgaria)” – Archaeologia Bulgarica VII, 2 (2003), 83–105.
Културен център Тракарт, късноантична сграда „Ирини“ в Пловдив.
Линк към Google Maps:
План:
Галерии
Късноантична сграда „Ирини“
Мозаечен под от първи строителен период
(втората половина на IV в.)
Мозаечен под от втори строителен период
(края на IV – началото на V в.)