Мозайка Борбите и целите на Партията от Бившия Партиен дом

Автори: Йоан Левиев и арх. Владимир Рангелов

Дата: 1969-1970 г.

Размери: 12,42 х 2,60 м; 3,03 х 2,60 м

„Моменти от съпротивата и бъдещото развитие на социализма“

Мозайката е разположена от двете страни на входа към административната част на сградата. Състои се от две пана. По-голямото, от лявата страна на входа, е композирано по хоризонтала и включва две групи фигури, изобразени на златен фон. Техниката на изпълнение може да се определи като своеобразен opus tessellatum. Фигуралната композиция е пластично изявена над фона. За тесерите е използван естествен камък в пет цвята: червено (твърд пясъчник), светлосиво (утаечна кремъчна скала), тъмносиво (твърд пясъчник), бежово (пясъчник), тъмна охра (варовик „срединка“ от село Средина, Кърджалийско) и бяло (мрамор ситнозърнест). За червената петолъчка в центъра на голямото пано е използван червен смалт. Фонът е изграден от тесери от фаянсови (керамични) плочки с бронзово покритие (колоидно злато) в различни нюанси на бакърено и старо злато и вградени декоративни керамични плочки, оцветени в синьо, розово и златно. Пластичните елементи са издадени 5 см над фона. По тях много ясно личат границите на изградената пластика и положената върху нея мозайка. Мозаечната повърхност на фона е равна, а по повърхността на пластичния елемент се наблюдават сериозни неравности. По цялата повърхност на мозайката много ясно се виждат т.нар. джорнати (шевове, които се получават при снаждането на мозайката). Мозайката е редена с циментов разтвор, който частично се наблюдава във фугите и в разрушенията. Повечето тесери са ръчно сечени, с неправилна форма, с размери на страните вариращи от 2 до 8 см, някои дори по-големи.

По свидетелството на очевидци мозайката е редена на място от изпълнител Георги Димов и помощници.

Пловдив, Бившият партиен дом. Антон Чалъков/ФБН, 2023

Бившият партиен дом в Пловдив.

Линк към Google Maps:

Йоан Левиев

Йоан Левиев
снимка: Пресфото- БТА

Йоан Левиев е роден през 1934г. в град Пловдив в семейството на Исак С. Левиев и Надежда Панайотова – Левиева. През 1958г. завършва    ВИИИ “Н.Павлович”, София, специалност “Монументално-декоративни изкуства” при проф. Георги Богданов с дипломна работа на тема “Боянският майстор”.

От 1959 става член на Пловдивската група на художниците. Участва   във всяка изява на групата, а от 1961г. е приет за член на Съюза на Българските Художници. Участва активно в изложби в страната и чужбина. Посещението в Мексико през 1977г. като комисар на изложба представяща българското изкуство оставя отпечатък върху творческата му еволюция. Сред неговите естетически кумири са мексиканските монументалисти – Ривера, Ороско и Сикейрос, а запознанството му с автори като Хорхе Камарена, Руфино Тамайо, Х. Чавес Морадо още повече засилват увлечението по пластична монументална форма. Художникът умира през 1994г. в дома си в град Пловдив.

Работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията и монументалните изкуства. Изявява се в различни стенописни техники, сред които фреско, секо, сграфито и мозайка.

Носител е на следните отличия и награди: орден “Кирил и Методий” І степен, 1970г., звание “Заслужил художник”, 1975г., награда за монументално – декоративни произведения на името на Илия Петров, 1983г., орден “Народна Република България ” ІІ степен и “1300 години България”- почетен знак и медал, 1984г., почетен знак на град Пловдив І степен, 1984г., награда за живопис на СБХ на името на Владимир Димитров – Майстора, 1984г., звание “Народен художник”, 1986г., почетен гражданин на Пловдив, 1995г.

Сред най-известните му стенно-монументални произведения са:

  • сграфитни пана на фасадата на Дом на покойника, Пловдив, 1959г.;
  • стенопис в Заседателната зала на хотел “Марица”, Пловдив 1969г.;
  • “Из икономическата история на Пловдив”, секо, 1966г.;
  • “Човекът и земята”: стенопис/фреско във ВССИ “В. Коларов”, Пловдив, 1967г.;
  • “Борбите и цели на партията” (“Моменти от съпротивата и бъдещото развитие на социализма”): мозайка на фасадата на Партиен дом, Пловдив, камък, смалт, 1969г.;
  • Юрий Гагарин”: мозаечно пано, Панаирен град, Пловдив, камък, 2.30м. / 6.30 м., 1970 – 1971г.;
  • “Вазов и неговите произведения”: стенопис/фреско Народна Библиотека “Ив.Вазов”, Пловдив, 1974г.
    съвместно с Хр. Стефанов и Георги Божилов-Слона;
  • мозайка в Младежки дом Бургас, камък, смалт, 1975г.;
  • мозайка в Резиденция Бояна, камък, смалт, 1976г.;
  • стенопис в новотел “Пловдив”, казеиново-акрилна техника,1978г.;
  • “Културата и работническата класа”: стенопис/фреско, Профсъюзен дом на културата, Пловдив, 1977г.;
  • “Човекът и мирът”: стенопис/ казеиново-акрилна техника, зала №8, НДК, арх. Ал.Баров, 1981г.;
  • “Борбите и победата на партията”: мозайка, тържествена зала на Дом-паметник на БКП, Бузлуджа, арх. Г.Стоилов, в съавторство с Хр. Стефанов, смалт и злато, 600 кв.м., 1981г.;
  • мозайка в зала Договори, МВнР, София, смалт, 1983г.;
  • стенопис/фреско в Административна сграда на Панаирен град, Пловдив, 1987г.

Галерия

Copyright © 2021 - Balkan Heritage Foundation | Customized by Anton Chalakov