Автори: Вълчан Петров
Дата: 80-те години на ХХ в.
Размери: 4,33 х 1,93 м
Мозайката изобразява два грифона, композирани симетрично от двете страни на декоративен щит. Използваният материал за тесери е изцяло изкуствен – позлатени стъклени плочки в различни нюанси на старо злато, бронз и мед за фона, и смалт, оцветен в зелено, оранжево, червено, охра и жълто с по няколко нюанса от цвят. Свързващият разтвор, светъл на цвят, вероятно цимент с фин пълнител, се наблюдава във фугите и в разрушените участъци.
По информация от автора мозаечното пано е изпълнено лично от него през 80-те години на ХХ в.
Читалището „Алеко Константинов“ в Пловдив.
Линк към Google Maps:
Вълчан Петров
Вълчан Петров
снимка: Пресфото- БТА
Вълчан Петров е роден в град Хисаря. През 1975 г. завършва специалност „Стенопис“ в Националната художествена академия при проф. Георги Богданов и Мито Гановски. От 1979 г. е член на СБХ. В периода 1984 – 1993 е директор на Градската художествена галерия в Пловдив. Работи в областта на живописта, керамиката, стенописта и мозайката. Има над 50 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Носител е на редица национални и международни награди като: Голямата награда – Първи международен конкурс за живопис, галерия „Henry Tanas“, Торонто, Канада, 1990; Първа награда за живопис – Forum Flandro-Bulgaricum, София, 1996; Голямата награда на Петия салон на изкуствата, Национален дворец на културата, София, 2000; Специалната награда „Стара Загора“ на Първо квадринале на Балканите на тема „Мит и легенда“, Стара Загора, 2004.
Сред по-важните монументални творби на художника са:
• „История на БКП“: стенопис в кино „Г. Димитров“, Михайловград, (дн. Монтана), 1975;
• „Възраждане“: сграфито на калкан в двора на Съюза на архитектите в България, 1975;
• „Хисар – древен и млад“: мозайка (смалт и камък) във фоайето на Народно читалище „Иван Вазов – 1904 г.“, гр. Хисаря, 1984;
• „История на фармацевтиката“: стенопис в аптека № 22, Пловдив, 1985;
• мозайка (камък и смалт) в Централната лаборатория за микропроцесорни устройства, Пловдив, с колектив Димо Кенов и арх. Нели Янева, 1984.
