Мозайката с аленовите птици – фрагмент от мозаечeн под от помещение, приобщено към „Резиденцията“
При прокарването на колектор през 1983 г. по някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) в представителна жилищна сграда е открита и спасена от разрушаване подова мозайка, която след интерпретацията на проучвателя Елена Кесякова става известна като мозайката с аленовите птици, тъй като изобразява аленова водна кокошка (Porphyrio alleni).
Три черно-бели бордюра – пресичащи се кръгове, бягаща вълна и меандровидна свастика, обрамчват изобразително поле от квадратни касети, в които са представени аленовите птици (запазени са две).
Полагането на мозайката се отнася към първата половина на III в.
Избрана библиография
Боспачиева, М., В. Коларова Пловдив – град върху градовете Филипопол-Пулпудева-Пълдин (София: ТОЛА, 2014), 273.
Кесякова, Е. „Жилищна сграда „Нарцис“ от Филипопол“ – Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив XI (2009), 115–129.
Емблема с изображение на Нарцис – фрагмент от мозаечeн под от сграда „Нарцис“
По време на строеж на блокове по някогашния бул. „Лиляна Димитрова“ (днес „Мария Луиза“) през 80-те години на миналия век Елена Кесякова провежда спасителни археологически проучвания и разкрива подова мозайка от сграда с недостатъчно изяснен план (1982).
Бордюр от едри бели тесери обрамчва правоъгълно пано, чиято вътрешност е заета от централно (квадратно) и две странични (правоъгълни) пана. В страничните са представени пресичащи се кръгове, а в централното пано е вписан кръг, изпълнен от подредени в циркулиращи редове бели и черни триъгълници, чието редуване създава илюзия за въртене към центъра. В центъра е разположена кръгла емблема, в която е представен седнал мъж, подпрян на лявата си ръка и държащ копие в дясната. Той е отъждествен с митичния образ на Нарцис.
Полагането на мозайката се отнася към първата половина на III в.
Избрана библиография
Боспачиева, М., В. Коларова Пловдив – град върху градовете Филипопол-Пулпудева-Пълдин (София: ТОЛА, 2014), 273.
Кесякова, Е. „Жилищна сграда „Нарцис“ от Филипопол“ – Годишник на Регионален археологически музей – Пловдив XI (2009), 115–129.
Седмосвещник (менора) – фрагмент от първия мозаечeн под на Античната синагога
По време на строеж на блокове по някогашния бул. „Лиляна Димитрова“ (днес „Мария Луиза“) през 80-те години на миналия век Елена Кесякова провежда спасителни археологически проучвания и разкрива подови мозайки от антична синагога (1981–1982). Положени са два мозаечни пода, първият от които е представен с три пана; в средното е изобразен седмосвещник (менора), фланкиран от дарителски надписи, а в страничните пана – геометрични мотиви.
Полагането на мозайката от първия строителен период се отнася към втората половина на III – началото на IV в.
Избрана библиография
Kessiakova, E., V. Popova, J. Karadačka “Bodenmosaiken der spätantiken Synagoge von Philippoplis/Plovdiv” – In: Pillinger, R., A. Lirsch, V. Popova (eds.) Corpus der spätantiken und frühchristlichen Mosaiken Bulgariens (Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, 2016), 239–248.
Боспачиева, М., В. Коларова Пловдив – град върху градовете Филипопол-Пулпудева-Пълдин (София: ТОЛА, 2014), 270–272.
Кесякова, Е. „Антична синагога от Филипопол“ – Археология 1 (1989), 20.
Регионален археологически музей Пловдив.
Линк към Google Maps
