Мозайките от Подлеза до Баня старинна

Автор: Йоан Левиев

Дата: 70-те години на ХХ в.

Размери: 4,78 х 2,36 м; 2,92 х 2,36 м и 4 х (3,50 х 2,36 м)

Шестте мозаечни пана се намират в подлеза на кръстовището на булевардите „Цар Борис III Обединител“ и „6 септември“, в съседство на Баня Старинна (Чифте хамам, XVI в.). Височината на паната е предопределена от височината на подлезното съоръжение, а ширината им варира: четири са с еднакви размери, разположени едно до друго, петото е по-голямо и заема централна стена,   а шестото е най-голямо и е изпълнено в края на източния ръкав, извеждащ към Небет тепе.

Всички пана съдържат разновременните имена на града – Пулпудева, Trimontium и Плоудин (първите четири пана), Philippopolis и Пловдив (петото) и Филибе и Пълдин (шестото). За разликата от малките пана, чиито изобразителни полета са заети от правоъгълници в два хоризонтални реда, двете най-големи пана са с фигурални композиции, представящи авторовото виждане за историческите персонификации на града. Така например мъжката глава в петото пано е наполовина антична – увенчана е с лавров венец и до нея е изписано античното имe на града, Philippopolis, и наполовина съвременна – косите й се развяват като победни знамена и до нея е изписано съвременното име на града: Пловдив. Върху главата е поставена и своеобразна корона, съставена от знаковите за града седем хълма (тепета). В най-голямото пано (шестото) са изобразени две мъжки фигури: едната в облика на средновековния Пълдин, а другата на османския Филибе. Те са симетрично разположени от двете страни на съд с бликаща вода, над който е представено слънце. Две обърнати към извора птици са кацнали на раменета на фигурите.

Техниката на изпълнение на мозайката е opus tessellatum. За тесерите е използван естествен камък в шест цвята: червено, бежово, черно, тъмносиво, светлосиво и бяло. Мозайката е редена с циментов разтвор, видим във фугите и в липсите. Повечето тесери са ръчно сечени, с неправилна форма, с размери на страните от 2 до 8 см, някои дори и по-големи.

По сведения на очевидци мозайката е редена на място от изпълнители.

Пловдив, Подлез до Баня Старинна, мозайки от Йоан Левиев. Антон Чалъков/ФБН, 2023

Подлеза до „Баня Старинна“

Линк към Google Maps:

Йоан Левиев

Йоан Левиев
снимка: Пресфото- БТА

Йоан Левиев е роден през 1934г. в град Пловдив в семейството на Исак С. Левиев и Надежда Панайотова – Левиева. През 1958г. завършва    ВИИИ “Н.Павлович”, София, специалност “Монументално-декоративни изкуства” при проф. Георги Богданов с дипломна работа на тема “Боянският майстор”.

От 1959 става член на Пловдивската група на художниците. Участва   във всяка изява на групата, а от 1961г. е приет за член на Съюза на Българските Художници. Участва активно в изложби в страната и чужбина. Посещението в Мексико през 1977г. като комисар на изложба представяща българското изкуство оставя отпечатък върху творческата му еволюция. Сред неговите естетически кумири са мексиканските монументалисти – Ривера, Ороско и Сикейрос, а запознанството му с автори като Хорхе Камарена, Руфино Тамайо, Х. Чавес Морадо още повече засилват увлечението по пластична монументална форма. Художникът умира през 1994г. в дома си в град Пловдив.

Работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията и монументалните изкуства. Изявява се в различни стенописни техники, сред които фреско, секо, сграфито и мозайка.

Носител е на следните отличия и награди: орден “Кирил и Методий” І степен, 1970г., звание “Заслужил художник”, 1975г., награда за монументално – декоративни произведения на името на Илия Петров, 1983г., орден “Народна Република България ” ІІ степен и “1300 години България”- почетен знак и медал, 1984г., почетен знак на град Пловдив І степен, 1984г., награда за живопис на СБХ на името на Владимир Димитров – Майстора, 1984г., звание “Народен художник”, 1986г., почетен гражданин на Пловдив, 1995г.

Сред най-известните му стенно-монументални произведения са:

  • сграфитни пана на фасадата на Дом на покойника, Пловдив, 1959г.;
  • стенопис в Заседателната зала на хотел “Марица”, Пловдив 1969г.;
  • “Из икономическата история на Пловдив”, секо, 1966г.;
  • “Човекът и земята”: стенопис/фреско във ВССИ “В. Коларов”, Пловдив, 1967г.;
  • “Борбите и цели на партията” (“Моменти от съпротивата и бъдещото развитие на социализма”): мозайка на фасадата на Партиен дом, Пловдив, камък, смалт, 1969г.;
  • “Юрий Гагарин”: мозаечно пано, Панаирен град, Пловдив, камък, 2.30м. / 6.30 м., 1970 – 1971г.;
  • “Вазов и неговите произведения”: стенопис/фреско Народна Библиотека “Ив.Вазов”, Пловдив, 1974г.
    съвместно с Хр. Стефанов и Георги Божилов-Слона;
  • мозайка в Младежки дом Бургас, камък, смалт, 1975г.;
  • мозайка в Резиденция Бояна, камък, смалт, 1976г., стенопис в новотел “Пловдив”, казеиново-акрилна техника,1978г.;
  • “Културата и работническата класа”: стенопис/фреско, Профсъюзен дом на културата, Пловдив, 1977г.;
  • “Човекът и мирът”: стенопис/ казеиново-акрилна техника, зала №8, НДК, арх. Ал.Баров, 1981г.;
  • “Борбите и победата на партията”: мозайка, тържествена зала на Дом-паметник на БКП, Бузлуджа, арх. Г.Стоилов, в съавторство с Хр. Стефанов, смалт и злато, 600 кв.м., 1981г.;
  • мозайка в зала Договори, МВнР, София, смалт, 1983г.;
  • стенопис/фреско в Административна сграда на Панаирен град, Пловдив, 1987г.

Галерия

Copyright © 2021 - Balkan Heritage Foundation | Customized by Anton Chalakov