Мозайките в Епископската базилика на Филипопол

Базиликата е открита и проучена от Елена Кесякова при спасителни археологически проучвания (1983–1986) и става известна като Голямата базилика. Заради ограниченията на градската пътна инфраструктура Кесякова разкопава единствено южната половина на тази голяма по размер трикорабна базилика и част от специфично оформеното ѝ дворно пространство (атрий). Разкритите апсида, наос и южен кораб са покрити с добре запазена подова мозайка (горна мозайка), под която Кесякова установява наличието на по-ранна (долна мозайка) – тя се вижда през няколкото разрушения на горната. С мозайка са покрити и разкопаните портици на атрия и помещението на юг от него. След приключване на археологическото проучване на обекта, над запазените in situ (засипани с пясък на място) мозайки е изградено защитно покритие.

През 2015 г. започва изпълнението на широкомащабен проект за консервация, реставрация и експониране на мозайките на базиликата, наричана вече Епископската базилика на Филипопол, който предвижда в периметъра на проучванията от 80-те години на XX в. да се изгради двуетажна защитна сграда, в която долната мозайка да се консервира на място (in situ) на приземния етаж, а горната да се експонира на втория. При археологическо наблюдение от Елена Кесякова ръководеният от Елена Кантарева-Дечева реставраторски екип демонтира горната мозайка и разкрива долната, за която установява, че е полагана поетапно – първо в централния кораб, впоследствие в южния. В средата на южния е представена евхаристийна сцена: две вази, едната с вино, другата с вода, фланкират олтарна маса (mensa sacra), чиито плот е с очертанията на правоъгълна маса с дръжки (tabula ansata). В нея е поместен дарителски надпис на гръцки, съобщаващ за полагането на мозайката по времето на епископ Маркиан или Лукиан, както епиграфът Николай Шаранков чете запазеното от надписа.

Резултатите от консервационните работи и археологическите проучвания през 2015 г. довеждат до своевременна промяна на първоначалния проект. Според новия базиликата ще се проучи изцяло и над нея ще се изгради защитна сграда, съобразяваща се с условията на живия град. За близо две години (2016–2018), ръководеният от Жени Танкова археологически екип разкопава северната половина на базиликата и установява цялостния план на църковния комплекс, предшестван от ансамбъл от по-ранни сгради.

Всички новоразкопани части от интериора на комплекса (без двойката помещения северно от атрия) са покрити с мозайка, която екипът на Елена Кантарева-Дечева проучва, стабилизира, почиства и подготвя за предстоящите строително-монтажни дейности по изграждане на защитната сграда (2017–2018), а след приключване на строителството – разкрива и извършва консервационно-реставрационни работи in situ (на място). Според резултатите от проучванията комплексът има три пода, два от които мозаечни. Първоначалният под е хоросанов (opus signinum), върху който поетапно – първо в централния кораб, а впоследствие в апсидата, страничните кораби, нартекса, портиците на атрия и южната двойка помещения, е изграден първият мозаечен под (opus tessellatum).

Върху него, с изключение на площта на южната двойка помещения, е положен вторият мозаечен под (горната мозайка). Най-рано в нартекса, където използваният некачествен хоросан е довел до разрушаването на долната мозайка, а по-късно в апсидата, корабите и портиците на атрия, където непрекъснатото слягане на земната основа на пода е причинило различните деформации в мозаечния под; в презвитерия, също засегнат от сляганията, е положена мозайка в opus sectile (плочи с различни геометрични форми). Забележителна е представената в горната мозайка на страничните кораби композиция т.н. „Извор на живота“: два пауна, приведени към фонтан с бликаща вода, втора двойка птици е изобразена пред него.

Първият мозаечен под е изграден поетапно между средата на IV и първата половина на V в. (апсида, централен кораб, странични кораби, нартекс, северен портик на атрия, южен портик на атрия, южна двойка помещения), а вторият мозаечен под през втората половина на V – началото на VI в. (апсида, презвитерий, централен кораб, странични кораби, нартекс, северен портик на атрия, южен портик на атрия).

След построяване на защитната сграда, екипът на Елена Кантарева-Дечева експонира на втория етаж демонтираната през 2015 г. и впоследствие обработена горна мозайка (2020), а останалите мозайки консервира и експонира in situ (2019–2020).