Мозайките в Епископската базилика на Филипопол

Базиликата е открита и проучена от Елена Кесякова при спасителни археологически проучвания (1983–1986) и става известна като Голямата базилика. Заради ограниченията на градската пътна инфраструктура Кесякова разкопава единствено южната половина на тази голяма по размер трикорабна базилика и част от специфично оформеното ѝ дворно пространство (атрий). Разкритите апсида, наос и южен кораб са покрити с добре запазена подова мозайка (горна мозайка), под която Кесякова установява наличието на по-ранна (долна мозайка) – тя се вижда през няколкото разрушения на горната. С мозайка са покрити и разкопаните портици на атрия и помещението на юг от него. След приключване на археологическото проучване на обекта, над запазените in situ (засипани с пясък на място) мозайки е изградено защитно покритие.

През 2015 г. започва изпълнението на широкомащабен проект за консервация, реставрация и експониране на мозайките на базиликата, наричана вече Епископската базилика на Филипопол, който предвижда в периметъра на проучванията от 80-те години на XX в. да се изгради двуетажна защитна сграда, в която долната мозайка да се консервира на място (in situ) на приземния етаж, а горната да се експонира на втория. При археологическо наблюдение от Елена Кесякова ръководеният от Елена Кантарева-Дечева реставраторски екип демонтира горната мозайка и разкрива долната, за която установява, че е полагана поетапно – първо в централния кораб, впоследствие в южния. В средата на южния е представена евхаристийна сцена: две вази, едната с вино, другата с вода, фланкират олтарна маса (mensa sacra), чиито плот е с очертанията на правоъгълна маса с дръжки (tabula ansata). В нея е поместен дарителски надпис на гръцки, съобщаващ за полагането на мозайката по времето на епископ Маркиан или Лукиан, както епиграфът Николай Шаранков чете запазеното от надписа.

Резултатите от консервационните работи и археологическите проучвания през 2015 г. довеждат до своевременна промяна на първоначалния проект. Според новия базиликата ще се проучи изцяло и над нея ще се изгради защитна сграда, съобразяваща се с условията на живия град. За близо две години (2016–2018), ръководеният от Жени Танкова археологически екип разкопава северната половина на базиликата и установява цялостния план на църковния комплекс, предшестван от ансамбъл от по-ранни сгради.

Всички новоразкопани части от интериора на комплекса (без двойката помещения северно от атрия) са покрити с мозайка, която екипът на Елена Кантарева-Дечева проучва, стабилизира, почиства и подготвя за предстоящите строително-монтажни дейности по изграждане на защитната сграда (2017–2018), а след приключване на строителството – разкрива и извършва консервационно-реставрационни работи in situ (на място). Според резултатите от проучванията комплексът има три пода, два от които мозаечни. Първоначалният под е хоросанов (opus signinum), върху който поетапно – първо в централния кораб, а впоследствие в апсидата, страничните кораби, нартекса, портиците на атрия и южната двойка помещения, е изграден първият мозаечен под (opus tessellatum).

Върху него, с изключение на площта на южната двойка помещения, е положен вторият мозаечен под (горната мозайка). Най-рано в нартекса, където използваният некачествен хоросан е довел до разрушаването на долната мозайка, а по-късно в апсидата, корабите и портиците на атрия, където непрекъснатото слягане на земната основа на пода е причинило различните деформации в мозаечния под; в презвитерия, също засегнат от сляганията, е положена мозайка в opus sectile (плочи с различни геометрични форми). Забележителна е представената в горната мозайка на страничните кораби композиция т.н. „Извор на живота“: два пауна, приведени към фонтан с бликаща вода, втора двойка птици е изобразена пред него.

Първият мозаечен под е изграден поетапно между средата на IV и първата половина на V в. (апсида, централен кораб, странични кораби, нартекс, северен портик на атрия, южен портик на атрия, южна двойка помещения), а вторият мозаечен под през втората половина на V – началото на VI в. (апсида, презвитерий, централен кораб, странични кораби, нартекс, северен портик на атрия, южен портик на атрия).

След построяване на защитната сграда, екипът на Елена Кантарева-Дечева експонира на втория етаж демонтираната през 2015 г. и впоследствие обработена горна мозайка (2020), а останалите мозайки консервира и експонира in situ (2019–2020).

Кантарева-Дечева, Е., С. Станев, Д. Станчев „Новоразкрити мозайки от Епископската базилика на Филипопол (2019–2021)“ – Годишник на Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив 2020 (Пловдив, 2021), 23–34.

Kantareva-Decheva, E., S. Stanev “New mosaic floors in the Episcopal basilica of Philippopolis” – In: Proceedings of XIV Conference of Association Internationale pour l‘Étude de la Mosaïque Antique (AIEMA), (Nicosia, Cyprus, 15–19 October 2018) (forthcoming).

Stanev, S., J. Tankova “The Episcopal Basilica of Thracian (Plovdiv, Bulgaria)”- In: Blaauw, Sible de, S. Mols, L. (eds.) Proceedings of XVII International Congress of Christian Archaeology (Utrecht & Nijmegen, The Netherlands, 2–6 July 2018) (forthcoming).

Кантарева-Дечева, Е. „Нови стратиграфски проучвания на мозайките от Епископска базилика на Филипопол“ – В: Сборник доклади от международна научна конференция „Наука, образование и иновации в областта на изкуството“, Пловдив, 12–13.10.2017 г. (Пловдив, 2017), 365–372.

Кесякова, Е. „Мозайки от епископската базилика на Филипопол“ – In: Станев, С., В. Григоров, В. Димитров (ред.) Изследвания в чест на Стефан Бояджиев (София: НАИМ, 2011), 173-209.

Kessiakova, E. “Une nouvelle basilique à Philippopolis” – In: Actes du XIe congrès international d’archéologie chrétienne. Lyon, Vienne, Grenoble, Genève, Aoste, 21–28 septembre 1986 (Rome, 1989), 2539–2559.

Линк към Google Maps

План:

Галерии

Епископската базилика на Филипопол

Първи мозаечен под
(изграден поетапно между средата на IV и първата половина на V в.)

Втори мозаечен под
(втората половина на V – началото на VI в.)

Copyright © 2021 Balkan Heritage Foundation | Customized by Anton Chalakov