Мозайките в Малката базилика в Пловдив

По време на започналите през 1988 г. спасителни разкопки, свързани със строежа на блок 23 по някогашния бул. „Лиляна Димитрова“ (днес „Мария Луиза“), Мина Боспачиева открива част от крепостната стена на Филипопол, а западно от нея и раннохристиянска базилика (1990–1991). Бидейки по-малка по размери от Голямата базилика, новооткрита е наречена Малката базилика. Тя е трикорабна едноапсидна сграда с едноделен нартекс и полихромни подови мозайки във всички помещения, с изключение на параклиса от юг. Върху мозайката в централния кораб е издигнат амвон и е инсталирана олтарна преграда, която е заличила първите два реда от дарителски надпис на гръцки, поместен в специфична рамка (tabula ansata). Базиликата е разрушена от пожар и впоследствие възстановена без съществена промяна в плановата схема.

Мозаечният под на разрушената базилика е погребан под тухления под на възстановената сграда (втори строителен период), като при фундирането на зидовете на новопланирания триделен нартекс са разрушени части от мозайката. Към североизточния ъгъл на базиликата е пристроен баптистерий, в пода на който е изграден дълбок кръстовиден басейн – писцина (piscina). Настлан е с тухли, върху които впоследствие е положена полихромна мозайка с обрамчени от плетеница изображения на два елена и двойка птици.

Мозаечният под на базиликата се отнася към втората половина на V в., а на баптистерия към началото на VI в.

Част от мозайката на базиликата, както и писцината и мозайката в баптистерия са запазени на място (in situ), останалата е демонтирана в две кампании (1993-1994; 1998). Под ръководството на Елена Кантарева-Дечева фрагмените от тях са издирени и впоследствие обработени (2011-2012), а след изграждането на защитна сграда над базиликата, върнати на място (2013).