Автор: Валентин Старчев и Христо Стефанов
Дата: 1987 г.
Мозайката се намира върху фасадата на централната сграда на Международния панаир Пловдив. Разположена е на ъгъла, формиран от южната и западната фасада на сградата, и заема равни площи от тях.
Представен е образът на древноримския бог Меркурий, покровител на търговците и пътешествениците. Лицето е разработено пластично – очи, нос, устни, спускащи се по раменете коси, както и характерната за античната иконография на този персонаж крилата шапка. Геометрични преплитащи се фигури изобразяват пейзажи от Пловдив и създават алюзия за телесното присъствие на този крилат пратеник на боговете.
Мозайката е силно пластична. Част от челото, носа, скулите, ушите, устните и брадичката на Меркурий са направени от големи бучардисани блокове варовик, изявени високо над останалата част от мозайката, която е в opus tessellatum. Крилете на Меркурий и цялостният контур на мозайката са изградени от ръчно обработени (глицовани) варовикови плочи.
Международен панаир Пловдив.
Линк към Google Maps:
Валентин Старчев
Валентин Старчев
снимка: Булфото
Валентин Старчев е роден през 1935 година в Стара Загора. Завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия при проф. Марко Марков. Член е на Съюза на българските художници, а от 1979 г. е включен в Управителния съвет на СБХ. Работи в областта на скулптурата и рисунката, като е известен предимно с монументална пластика. От 1964 г. преподава моделиране във ВИАС (дн. УАСГ). Носител на Димитровска награда (1980), орден „Народна република България“ ІІ степен (1985), звание „Народен художник“ (1986).
Художникът е автор на голям брой паметници, сред които:
● „1300 години България“ пред НДК в София;
● паметникът „Пегас“ в София, посветен на паметта на загиналите български писатели;
● братските могили на падналите за свобода в Плевен и Стара Загора;
● бюст-паметникът на Капитан Петко войвода на Алеята на гарибалдийците в Рим;
● бюст-паметник на Пенчо Славейков – гр. Брунате, Италия.
Христо Стефанов (1931-2013)
Христо Стефанов
снимка: Пресфото-БТА
Художникът е роден в Бургас, като от 1935 г. семейството трайно се установява в Пловдив. През 1956 г. завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия (тогава ВИИИ „Н. Павлович“) в класа на проф. Ненко Балкански. От 1961 г. е член на Съюза на българските художници. Заедно с Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Георги Божилов – Слона, Христо Стефанов е част от пловдивската група на художниците. Участва активно в регионални, национални и международни изяви. През 1970 г. е избран за член на художествения съвет към СБХ, а от 1971 г. участва в Държавната комисия за изобразителни, приложни изкуства и архитектура, където до края на нейното съществуване е включен в състава на различни нейни органи.
Работи в областта на живописта, графиката, мозайката, стенописта, витража и сценографията. От зората на своето творчество художникът проявява траен интерес към монументалните изкуства и има голям брой реализации в разнообразни техники като фреско, сграфито, мозайка, стъклобетон и витраж. Вдъхновява се от естетиката и пластическия изказ на мексиканските монументалисти – Ривера, Ороско и Сикейрос. Създава голям брой стенно-монументални произведения в България и чужбина.
Сред емблематичните произведения на художника са:
● „Гений и пророк“: стенопис, Дом-музей „Христо Ботев“, Калофер, фреско, 50 кв. м, 1973;
● „Епопея на забравените“: стенопис/фреско, Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, 1974;
● „Вино и плодородие на Тракия“: стенопис/фреско, ресторант „Пълдин“, Пловдив, 25 кв. м, 1975, арх. Зл. Кирова, арх. Н. Мушанов,
● „Движение“ („Заминаване“ и „Завръщане“ – две пана): мозайка, в подлез на Централна гара София, камък, смалт, 1976;
● „Човекът и техническият век“, („Прогрес“): мозайка, фасада на Дом на техниката, Карлово, камък, смалт, метал, 10/8 м, 1978;
● „Огънят“ („Изгаряне в творчеството“): стенопис/фреско, зала №7, НДК, София, 11,20/8,40 м, 1981, арх. Ал. Баров;
● „Меркурий“: мозайка, фасада на палата №9 на Международен панаир, Пловдив, камък, смалт, 48 кв. м, 1987, съвместно с В. Старчев;
● „Сцената – живот, животът – сцена“, стенопис/секо, Камерна опера, Благоевград, 1987;
● „Мемориал на Делчевия род“, Благоевград, камък, смалт, злато, 1987;
●„Партията победителка“: пластика с мозайка и пластична стена от стъклобетон, фоайе на Партиен дом, Пловдив, 3,60/21/0,25 м, Партиен дом, Пловдив, керамика, камък (съвместно с Е. Пиронков), 1969, арх. Вл. Рангелов.
Христо Стефанов е сценограф на спектакли на режисьора Христо Христов – „Преспанските камбани“ и „Железният светилник“ (1965, театъра в Пловдив), както и на „Хамлет“ (1967, театъра във Варна, реж. Николай Георгиев), „Тази малка земя“ от Георги Джагаров (1976, театъра в Пловдив).
Той е художник-постановчик на филмите „Иконостасът“ (1969) и „Наковалня или чук“ (1973). Христо Стефанов е носител на почетното звание „Народен художник“ (1885), орден „Кирил и Методий“ І степен и орден „Стара планина“ I степен (2002).
