Античните мозайки на Филипопол

Произхождащи от обществени и частни сгради, античните мозайки от Филипопол (III–VI век) са основно подово покритие (подови мозайки) и в единични случаи стенна облицовка (стенни мозайки). Повечето от тях са открити по време на ново строителство и са проучвани цялостно или частично в рамките на спасителни археологически разкопки. Поради невъзможността да бъдат експонирани в градска среда някои от тях са демонтирани от терена и са съхранявани в хранилищата на Археологическия музей в Пловдив. Други са запазени на място (in situ): засипани са с пясък или са експонирани под защитно покритие.

Първите филипополски мозайки са открити от археолога Димитър Цончев в помещения на частично разкопаните от него две римски бани: Западните терми, проучени под някогашното кино „Балкан“ (днес бинго) между 1938 и 1939 г., и Източните терми, регистрирани при строежа на училище „Йоаким Груев“ през 1946 г. Забележителна е морската сцена от черно-белия (монохромен) първи мозаечен под на Западните терми, представяща „морски бик, морски кентавър и два делфина“. Мозайките в двете бани са демонтирани, с изключение на сцената в Западните терми.

При спасителни разкопки на Джамбаз тепе през 1957 г. Лиляна Ботушарова открива няколко квадратни метра многоцветна (полихромна) мозайка. Мозайката е демонтирана.

Мозайка с емблема, представяща морска сцена (платноходка с лодкар в море, в което са изобразени плуващи риби, водорасли, корали и Ерос, яхнал делфин), е разкрита от Валентина Танкова през 1977–1978 г. на т.н. обект: „Музей на тракийската култура“ (до Понеделник пазар). Мозайката е запазена in situ (засипана с пясък на място).

По време на строеж на блокове по някогашния бул. „Лиляна Димитрова“ (днес „Мария Луиза“) през 80-те години на миналия век Елена Кесякова провежда спасителни археологически разкопки и разкрива подови мозайки от три антични сгради.

• В античната синагога (1981–1982) са положени два мозаечни пода, първият от които е представен с три пана; в средното е изобразен седмосвещник (менора), фланкиран от дарителски надписи, а в страничните пана – геометрични мотиви.

• В едно от помещенията от сграда с недостатъчно изяснен план (1982) е положена мозайка с кръгла емблема, представяща седнал мъж, подпрян на лявата си ръка и държащ копие в дясната. Той е отъждествен с митичния образ на Нарцис.

• Третата сграда (1983) е жилищна, а мозайката произхожда от нейната баня (apodyterium).

Мозайките от трите обекта са демонтирани. Представителни части от тях са експонирани в Археологическия музей и в Тракарт Културен център (мозайка от банята).

При прокарването на колектор през 1983 г. по някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) е открита и спасена от разрушаване подова мозайка, която след интерпретацията на проучвателя Елена Кесякова, става известна като мозайката с аленовите птици, тъй като изобразява аленова водна кокошка (Porphyrio alleni). Мозайката е демонтирана, като представителната част от нея е експонирана в Археологическия музей.

При реконструкцията на някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) и изграждането на централното подлезно съоръжение Елена Кесякова проучва римска жилищна сграда (1983), чиято представителна част се състои от екседра и три помещения, две от които са покрити с подови мозайки; Кесякова нарича обекта „Резиденцията“. Мозайката е демонтирана.

Късноантичната сграда „Ирини“ и античната улична мрежа с кръстовище са открити от археолозите Здравко Каров и Мина Боспачиева (1983–1984) във връзка с реконструкцията на някогашния бул. „Георги Димитров“ (днес „Цар Борис III Обединител“) и изграждането на колектор и подлезно съоръжение. Разкритите мозайки, произхождат от представителната част на т.н. сграда „Ирини“, достъпна от запазената римска улица (decumanus).

Голямата базилика е открита и проучена от Елена Кесякова при спасителни археологически проучвания (1983–1986). Проучванията на обекта са подновени през 2015 г., когато започва изпълнението на широкомащабен проект за консервация, реставрация и експониране на мозайките на базиликата, наричана вече Епископската базилика на Филипопол.

По време на започналите през 1988 г. спасителни разкопки, свързани със строежа на блок 23 по някогашния бул. „Лиляна Димитрова“ (днес „Мария Луиза“), Мина Боспачиева открива част от крепостната стена на Филипопол, а западно от нея и раннохристиянска базилика (1990–1991). Бидейки по-малка по размери от Голямата базилика, новооткрита е наречена Малката базилика.

При спасителни разкопки в частен терен на ул. „Мара Гидик“ / ул. „Неофит Бозвели“ Мина Боспачиева (1993, 1995) разкопава шестконхална в план сграда (раннохристиянски мартирий) с полихромен мозаечен под. Мозайката е демонтирана.

В проучван от Мина Боспачиева (1996) участък на ул. „Георги Тертер“ 1, най-вероятно принадлежал на Източните терми (проучвани от Цончев, 1946), са разкрити части от подова мозайка, покривала голямо правоъгълно помещение с подово отопление (хипокауст). Мозайката е демонтирана от ръководен от Елена Кантарева-Дечева реставраторски екип.

Полихромна подова мозайка е проучена от Иво Топалилов (2005) в помещение от късноантична (раннохристиянска) сграда на ул. „Пушкин“ 4. Мозайката е демонтирана, а фрагмент от нея е експониран в Археологическия музей.

Основано на Боспачиева, М., В. Коларова Пловдив – град върху градовете Филипопол-Пулпудева-Пълдин (София: ТОЛА, 2014), 198–227, 235–255, 262-280; Kantareva-Decheva, E., S. Stanev “New mosaic floors in the Episcopal basilica of Philippopolis” – In: Proceedings of XIV Conference of Association Internationale pour l‘Étude de la Mosaïque Antique (AIEMA), (Nicosia, Cyprus, 15–19 October 2018) (под печат).