Съвременните мозайки на Пловдив

Мозайката е една от най-използваните декоративно-монументални техники в България между 60-те и 90-те години на XX век. Това е периодът на зрелия социализъм и в този смисъл, заедно с останалите монументални техники, тя обслужва идеологията и естетиката на социалистическата държава. За това време са характерни два принципа в художественото изграждане на мозаечните произведения – фигуративен (изобразителен) и декоративен, като и двата са подчинени на властващия по това време социалистически реализъм.

Значително място в творчеството в областта на стенно-монументалните изкуства през разглеждания период заемат автори от станалата известна „пловдивска група“, които полагат основите на утвърждаването на монументалната живопис като регулярна практика в българския художествен живот. В тази група се включват художниците от т. нар. „априлско“ поколение, отличаващи се с ярко присъствие в художествения живот на Пловдив, обединени от сходни образно-пластични търсения и общ професионален интерес към монументалната живопис. Ядрото на групата са художниците Йоан Левиев, Димитър Киров, Христо Стефанов, Енчо Пиронков, Георги Божилов – Слона. Те полагат основите на монументалната живопис в теоретичен и практически план (художниците Йоан Левиев и Христо Стефанов са автори на редица публикации по проблемите на монументалната живопис).

В същия период в Пловдив се изявяват и по-млади художници, предимно възпитаници на специалност „Декоративно-монументални изкуства“ към Художествената академия (тогава Висш институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“). Това са художниците Вълчан Петров, Ангел Пачаманов, Дечко Дечев, Димо Кенов, Трифон Неделчев и др. В областта на мозайката през 70-те и 80-те години на ХХ в. активно работят Йоан Левиев, Димитър Киров, Трифон Неделчев, Вълчан Петров, Дечко Дечев. Единични мозайки са част от творчеството на Димо Кенов, Георги Божилов – Слона, Георги Бояджиев.

Дечева, Р. „Мозайки в творчеството на пловдивски художници в периода 70-те – 80-те години на ХХ в. – технико-технологични аспекти“ – В: Сборник доклади „Пролетни научни четения“ 3 – 4 май 2019 г., Пловдив, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ (Пловдив: АМТИИ, 2019), 344 – 351.

Спиров, Й. Технологически и технически справочник на художника стенописец (София: ТАНГРА-ТанНакРа, 2002).

Чулова-Маркова, Д. Визуална митология на стенописта в България през втората половина на ХХ век (София: Авангард Прима, 2009).

Чулова-Маркова, Д. Стенно-монументалните изкуства през XX век в България, Европа и света (София: Авангард Прима, 2008).

Съвременно българско монументално изкуство 1956 – 1986 (София: Петър Берон, 1986).

Copyright © 2021 Balkan Heritage Foundation | Customized by Anton Chalakov